fbpx

Нежелано наследство

В живота на човек понякога се случва да получи наследство, което не желае, защото е бреме. Това са най-вече задължения, които той не е поемал или са се натрупали без негово знание и съгласие.

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите). По тази причина наследниците наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя, така и неговите задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Ситуацията възниква най-често при смърт на родител, но може и обратно – дете да почине и да остави на родителите си дългове, съпрузи да се окажат в неведение за делата си и т.н.

Съветът на адвокатите

Ако се открие наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя, особено ако много дълго той не е имал връзка с наследодателя. Това означава да се направи справка дали той е оставил непогасени публични задъжения към държавата, дали има дела при ЧСИ, да се провери в Агенцията по вписванията дали наследодателят има ипотека, което означава, че вероятно има непогасени кредити, и др. Да се направи запитване в банката, която вероятно е обслужвала наследодателя, ако тя е известна на наследника, дали той има непогасени задължения. Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство.

Наследено непосилно задължение по кредит от банка

Казусът става по-сложен, когато наследниците не знаят за съществуването на дълга, а това често се случва при разведени родители, единият от които децата може да не са виждали с години. Законът за наследството дава два базисни начина за наследника да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Ако кредитът има застраховка, тя покрива дълга или част от него. Той обаче може да няма полица или покритието й да не е достатъчно за цялата остатъчна дължима сума. Проблемът е, че при неплащане на една или повече вноски по застраховката тя се прекратява, което означава, че към момента на смъртта тя може и да не е действаща. Ако полицата е валидна, банката трябва да отправи претенции към застрахователя. Плащането от него по кредита, ако покрива кредита, погасява ипотеката.

Правото на наследяване е резултат от родствената близост

Подобна ситуация изисква професионални познания. Първото, което е важно да се уточни, е, че няма значение дали починалият кредитополучател е поддържал връзка с преките си наследници или не. Защото правото на наследяване възниква като резултат от родствената близост и зависи от степента на родство, а не от това дали наследниците са поддържали отношения с наследодателя, преди да почине.

Със смъртта на кредитополучателя се открива наследството му, като за определена от закона група лица според степента на родствена близост с починалия възниква възможност да придобият наследството. Това става с приемането му.

Приемането на наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то. В този случай приемането се вписва в особена книга за това, водена в районния съд. Но този начин е по-скоро изключение, по правило това става с конкретните действия на наследника по управление на наследеното имущество, които са несъмнена индикация за неговото намерение да приеме наследството. Такива действия например са, когато наследникът декларира на свое име наследения недвижим имот, открие партиди на свое име за ток, вода, парно и др. на имота, като се легитимира с удостоверение за наследници, плати данъци, като плати задължения на наследодателя и пр. (т.нар. конклудентни действия).

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо каква е била общата стойност на наследството.

Отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследник не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис (виж по-долу), например защото не е поддържал контакти с наследодателя и не желае да поеме риска да приеме наследство, което не познава, или не знае какви имущества има в наследството, нито какви задължения има наследодателят, може да се откаже от наследството – като съвкупност от активи и пасиви. Отказът се извършва със заявление до районния съд и се вписва във водената книга за приемане и отказ от наследство.

В този случай правото на наследяване преминава към следващия ред наследници. Първи ред са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително. Съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване на наследството от държавата (по силата на чл. 11 от Закона за наследството). В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството, то да се получава от държавата, за да се осигури възможност кредиторите на наследодателя да се удовлетворят от стойността на имуществото му, което удовлетворяване обичайно е частично. Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия, от чието наследство има отказ, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Приемане по опис

Друга опция за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис. Описът е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд. Приемането по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство. Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството. Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Това обаче не означава, че отговорността на наследника се реализира единствено с наследеното имущество, той например може да покрие задължения на наследодателя и със свои парични средства от влогове или друго имущество, а да запази наследения имот или движимо имущество.

Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество, което означава, че кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба единствено на наследения имот (или имоти), а могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника (ако пожелаят), но при ограничението, че не могат да получат повече от размера (стойността) на наследеното имущество.

Например, ако в наследството е включен имот на стойност 100 000 лв. и наследството е прието по опис, кредиторите могат да търсят изпълнение от наследника, като изнесат на публична продан всяко секвестируемо имущество на наследника, но само до размера на придобитото наследство – т.е. до 100 000 лв. Така те могат да поискат продажба на публична продан на друг имот на наследника, а не на придобития по наследство.

Недееспособните лица (поставените под пълно запрещение и непълнолетните) и държавата приемат наследството само по опис – за да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането по опис – т.е. ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им (чл. 64 от ЗН).

Какво правят банките

Когато един кредитополучател е починал, на банката ще се наложи да издири неговите наследници, независимо дали той е поддържал връзка с тях приживе. Ситуацията е различна – човекът може да има наследници по закон или да няма останали живи близки родственици, а може да е направил и завещание на трети лица.

Когато няма информация за наследници, банката, която е основен бенефициент по договора за застраховка на длъжника, се обръща към съответната община по постоянен адрес на починалото лице за издаване на удостоверение за наследници. След това според информацията, която се предостави от общината, банката изпраща до наследниците писма, с които ги информира за задължението и предлага начин за доброволно уреждане на отношенията.

Практиката на повечето банки, след като се установят контакт с наследниците, е да се намери решение, което да е в полза и на двете страни. Уточнението се прави, тъй като обичайно, когато някой разбере, че има в наследство заем за изплащане, за който не е знаел, не е и много мотивиран да го изплаща.

Ако все пак в хода на преговорите даден наследник не смята, че би следвало да поема ангажимент по изплащането на каквато и да е част от задължението на починалото лице, на първо място банката го съветва да се консултира с адвокат. Ако наследникът вече е приел наследството и чак след това получи писмо от банката, вече не може да направи отказ от наследство.

Варианти и последствия

– Ако е прието наследството направо, било изрично, но без опис, било с конклудентни действия, наследникът отговаря за всички задължения на наследодателя.

– Ако се приеме наследството по опис, наследникът ограничава отговорността си до размера на включеното в наследството имущество.

– Ако наследникът се откаже (и впоследствие се откажат всички наследници по закон), имуществото на наследодателя става собственост на държавата, респективно на общината.

Най-важната препоръка, в случай че се открие наследство преди приемането му, е да се потърси съвет от адвокат, а най-разумната стъпка е да се приеме наследството по опис.

Ако имате правен казус свързан с темата, може да се свържете с нас.

За връзка с нашия екип:

Моб. телефон:  +359 888 714 360

Работно време пон. – пет.: 09:30 -19:00

Адрес София, кв. Лозенец 1164

ул. Университетска 15

Email info@penchevconsult.com

 

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *