fbpx

Работното време в България – по закон и на практика

Работна седмица

Официално, по закон работната седмица в България е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време е до 8 часа. От 1973 година събота става почивен ден.

На всекиго се е случвало да остане на работа извън работното време. И не само се е случвало, но това е сравнително честа практика. Всеки труд, положен извън регламентираното по трудовия договор работно време, се нарича извънреден труд. Продължителността на извънредния труд за един работник или служител през една календарна година не може да бъде повече от 150 часа. Продължителността му не може да надвишава:
– 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
– 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
– 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Извънреден труд

За полагането на извънреден труд се издава заповед на работодателя. Тя трябва да се съобщи на заинтересованите работници и служители най-малко 24 часа предварително. Такива писмени заповеди се издават и за извършване на дежурство, както и за времето, през което дадено лице трябва да е на разположение на предприятието. Те също се съобщават на заинтересованите работници и служителите най-малко 24 часа предварително.
Извънредният труд, положен след 01.01.2004 г., се зачита за осигурителен стаж, което се отразява в трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение.

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Често пъти тази практика не се спазва, особено при по-малки колективи.

При неизпълнение на изискванията и забраните относно полагането и заплащането на извънредния труд и неспазване на задължителните за това процедури работодателят и съответното длъжностно лице носят отговорност по КТ. Работодателят подлежи на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. На виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2000 лв.

Правилник за вътрешния трудов ред

При сключване на трудов договор задължително условие е уговарянето на продължителността на работния ден или седмица. На практика това означава предварително да се уговори какво ще бъде работното време на работника или служителя. Внимавайте при подписване на такъв договор как е описано работното време, касаещо позицията на която ще бъдете назначени. Нещо, което малко хора правят е да се посъветват със специалист преди да положат подписа си, а често пъти след това възникват предпоставки за съдебни спорове.

В правилника за вътрешния трудов ред следва да бъдат определени началото и края на работния ден, редуване на смените – при сменен режим на работа, почивките по време на работа, времето на задължително присъствие в предприятието – когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите – там където се работи непрекъснато, начина на отчитане на работното време и други въпроси свързани с разпределението на работното време или с организацията на работния процес в предприятието. Тук е важно да се отбележи, че служителя подлежи на сакции, само и единствено ако е бил запознат с този правилник и е положил подпис, че е информиран за съдържанието му.

За удължаване на работното време пък, работодателят е длъжен да уведоми Инспекцията по труда. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто – за работа през работните дни;
2. 75 на сто – за работа през почивните дни;
3. 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

При неспазване на което и да е от гореизброените условия всеки служител може да подаде жалба в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е към Министерството на труда и социалната политика. Горещият телефон на агенцията е 0700 17 670, а за граждани, работещи в чужбина – (00359) 28101747. Националния телефон за трудови злополуки е 0800 14 008.

Намалено работно време

Правилата за намаленото работно време са регламентирани в чл.137 от Кодекса на труда. То се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. По тези правила се оформят и трудовите договори с лица ненавършили 18 години.

Непълно работно време

Непълното работно време, от своя страна, може да се уговаря от страните по трудовия договор. Въвеждането му може да бъде установено от работодателя при намаляване обема на работа за период до 3 месеца в една календарна година, след предварително съгласуване с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите. Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.
За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.

Ненормиран работен ден

Ненормиран работен ден може да се установява за някои категории работници и служители, по преценка на работодателя и след проведени консултации с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите.

Нощен труд

Как седи въпроса с нощния труд, с които са заети над 400 000 души в България. Сегашната стойност от 0,25 лв. на час на допълнителното възнаграждение за нощен труд е определена през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лева. Нощен е трудът, който се полага от 22:00 ч. до 06:00 ч., а за непълнолетни работници и служители – от 20:00 ч. до 06:00 ч. Петдневната работната седмица е с продължителност на седмичното работно време до 35 часа, а продължителността на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Работници и служители, които полагат нощен труд се наемат на работа само след предварителен медицински преглед, които е за сметка на работодателя и подлежат на периодични такива. Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, в длъжен при поискване от агенцията по труда да предостави информация за техния брой, отработени нощни часове и предприетите мерки за безопасни и здравословни условия на труд. Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

За служители чужденци

Нормативната уредба на условията и реда за достъп до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави на територията на Република България се съдържа в Глава втора на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на чужденец – гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.

При наемане на работа на чужденец – гражданин на трета държава, работодателят е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в седемдневен срок от датата на действителното започване на работата. Формуляр за уведомяването може да бъде намерен на интернет страницата на агенцията.

Работни почивки

Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути и не се включват в работното време.

При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Официални празници за България

1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Министерски съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Отпуски

Относно отпуските – всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, като при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като по-големи размери на отпуските могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши и неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. По-подробно отпуските ще разгледаме в друг материал.

За всякакви допълнителни въпроси по засегнатите теми, свързани с работното време и неспазването на законовите разпоредби от страна на работодателя може да се свържете с нас.

За връзка с нашия екип:

Моб. телефон:  +359 888 714 360

Работно време пон. – пет.: 09:30 -19:00

Адрес София, кв. Лозенец 1164

ул. Университетска 15

Email info@penchevconsult.com

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *